Представете си, че вечеряте в ресторант в някоя европейска столица, но не знаете местния език. Сервитьорът едва говори английски, но вие съумявате, използвайки всички възможни похвати, да поръчате нещо разпознаваемо от менюто, да хапнете и да платите. А сега си представете обратната ситуация – след проблем, възникнал по време на експедиция, се озовавате умиращи от глад в някое село на река Амазонка. Местните хора нямат ни най-малка представа какво да си мислят за вас. Издавате звуци и правите мимики, имитиращи дъвчене, които те погрешно приемат за ваш примитивен език. А вдигнете ли ръце в знак, че се предавате, мислят, че се хвърляте да ги нападате.

Трудно се осъществява комуникация без споделен от общуващите контекст. Например площадките за радиоактивни отпадъци трябва да останат непокътнати в продължение на десетки хиляди години, но като се има предвид, че английският език от преди 1000 години звучи неразбираемо днес за повечето свои съвременни носители, държавните агенции полагат усилия за създаване на предупредителна маркировка и сигнализация, която да съпровожда ядрените отпадъци. Комисиите, отговарящи за това, са намерили всякакви решения, като се започне от нарисувани исполински бетонни шипове и картината „Викът“ на Едвард Мунк, за да се стигне до генетично модифицирани растения, които се оцветяват в синьо, предупреждавайки за наличие на радиация. Нито едно от тези решения не е гаранция, че ще издържи проверката на времето.

Някои от същите хора, работили върху тези съобщения относно депата за отпадъци, участват дори в по-голямо предизвикателство: общуване с извънземни форми на живот. Това е и темата на „Извънземните езици“, нова книга от Даниел Оберхаус, журналист в списание Wired.

Изобщо не е ясно как извънземните може да възприемат дадена информация. В началото на 70-те години на XX век с космическите кораби Пионер-10 и Пионер-11 е изпратена плочка, на която са изобразени голи човешки същества и схематична карта, показваща местоположението на Земята – простички изображения, но дори и такива, се предполага, че извънземните ще ги съзрат. Тъй като вероятността да бъдат открити подобни летателни апарати е нищожно малка, осъществяването на контакт е по-вероятно да се извърши чрез радиоизлъчвания от Земята, движещи се със скоростта на светлината. Но както земното, така и междузвездното радио трябва да бъдат настроени на подходящата честота. Как извънземните да се озоват на правилната честота ли? На плочките от корабите „Пионер“ е дадено указание под формата на принципна схема на водородния атом, чието магнитно поле се променя на равни интервали с честота 1420 мХц. Тъй като водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, битува надеждата, че тази схема може да играе ролята на телефонен номер.