ProZ.com translation contests »
32nd Translation Contest: "Movie night" » English to Bulgarian

Competition in this pair is now closed.

Discussion and feedback about the competition in this language pair may now be provided by visiting the "Discussion & feedback" page for this pair. Entries may also be individually discussed by clicking the "Discuss" link next to any listed entry.

Source text in English

To say that I was compelled by Parasite from start to finish is an understatement; its filming style with tracking shots are enthralling. Having watched several Korean films during the London Korean Film Festival, I was familiar with the usual genres employed in such films but Parasite seemed to defy them all! Parasite is comedic, in a quirky way, it is also a thriller, straddles class divisions and also depicts a family tale amongst other genres and is therefore likely to appeal to all ages.

Parasite truly deserves to be watched in a cinema to appreciate its nuances and the stylish cinematography. As a summary, to avoid spoilers, Parasite tells the tale of the interaction between the Park family and the Kim’s, an unemployed family, whose contrasting worlds collide with long lasting consequences.

[...]Bong Joon-Ho manages to pique the audience’s interest with brightly lit shots coupled with the effective use of indoor space, and it is surprising to realise, after the film’s 2 hour 12 minute length, that most of the scenes occur within the Park family’s home. The mundane elements of domesticity are displayed with an intriguing perspective showcasing Bong Joon-Ho’s flair. It is a slow burner but you will revel in its beauty and ingenuity as Parasite convinces that it operates solely on one level but it is in fact multi-layered and depicts social realism with empathy and pathos.

The cast are beguiling to watch, every facial movement and action is accentuated, even the mere act of walking up or down stairs can convey hidden meaning, which the camera fragments. Levels of unease are also created by virtue of that effective use of space with unusual camera angles and dramatic weather conditions ratcheting up that sensation. There is a surreal nature to Parasite, which its score emphasises, and furthermore the film adopts elements of the absurd devised in such an ingenious way which is truly cinematic magic. Parasite’s apparent eeriness will certainly keep you riveted and would not feel alien to the Twilight Zone school of filmmaking.

The actors are very impressive and add breadth to their roles creating relatability whilst seeming effortlessly cool. When Ki-Woo and Ki-Jeong Kim were working within the Park family home as private tutors they certainly epitomised this level of nonchalant, understated authority creating an aura of mysticism with the unspoken, almost mythical, tutoring techniques employed. Quite simply, the actors Park So-Dam and Choi Woo-Sik, as Ki-Woo and Ki-Jeong, are compelling to watch in the different directions that Parasite follows and they carry these performances seamlessly thereby inviting the audience to be on their side.

[...]Parasite is a remarkable piece of extremely skilful filmmaking, it is simply a must see film, and so I am looking forward to re-watching the film on its UK general release date.

Winning entries could not be determined in this language pair.

There were 3 entries submitted in this pair during the submission phase. Not enough votes were submitted by peers for a winning entry to be determined.

Competition in this pair is now closed.


Entries (3 total) Expand all entries

Да кажа, че бях завладян от „Паразит“ от началото до края е меко казано; неговият стил на заснемане с проследяващи кадри е очарователен. След като гледах няколко корейски филма по време на Лондонския корейски филмов фестивал, бях запознат с обичайните жанрове, използвани в такива филми, но „Паразит“ изглежда ги предизвика всичките! „Паразит“ е комедиен, по особен начин, той също е трилър, обхваща класовите разделения и също така представлява семейна история наред с други жанрове, и следователно е вероятно да се хареса на всички възрасти.

„Паразит“ наистина заслужава да бъде гледан на кино, за да оцените неговите нюанси и стилна кинематография. Като обобщение, за да избегнем спойлери, „Паразит“ разказва историята за взаимодействието между фамилия Парк и безработното семейство Ким, чиито контрастиращи светове се сблъскват с дълготрайни последици.

[...] Пон Джун Хо успява да събуди интереса на публиката с ярко осветени кадри, съчетани с ефективното използване на вътрешното пространство, и е изненадващо да осъзнаем, след 2 часа и 12 минути продължителност на филма, че повечето от сцените се случват в дома на семейство Парк. Светските елементи на домашния живот са показани с интригуваща перспектива, показваща таланта на Пон Джун Хо. Постепенно ще се насладите на неговата красота и изобретателност, тъй като „Паразит“ убеждава, че работи само на едно ниво, но всъщност е многопластов и изобразява социалния реализъм с емпатия и патос.

Актьорският състав е примамлив за гледане, всяко лицево движение и действие е подчертано, дори простото качване или слизане по стълби може да придаде скрит смисъл, който камерата фрагментира. Нива на безпокойство също се създават по силата на това ефективно използване на пространството с необичайни ъгли на камерата и драматични метеорологични условия, които засилват това усещане. В „Паразит“ има сюрреалистична природа, която се подчертава от музикалния фон, а освен това филмът приема елементи на абсурда, измислени по толкова гениален начин, че е истинска кинематографична магия. Очевидната злокобност на „Паразит“ със сигурност ще ви държи приковани и няма да се почувствате чужди на кинематографичната школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са много впечатляващи и добавят широта към ролите си, създавайки привързаност, като същевременно изглеждат безпроблемно готини. Когато Ки У и Ки Джонг Ким работеха в дома на семейство Парк като частни учители, те несъмнено олицетворяваха това ниво на безгрижен, занижен авторитет, създавайки аура на мистицизъм с използваните неизказани, почти митични техники за обучение. Много просто, актьорите Парк Со Дам и Чой У Сик, като Ки У и Ки Джонг, са завладяващи за гледане в различните направления, които „Паразит“ следва, и осъществяват тези изпълнения безпроблемно, като по този начин канят публиката да бъде на тяхна страна.

[...]„Паразит“ е забележителен екземпляр на изключително умелото филмопроизводство, той просто е филм, който трябва да се види, и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на общата му премиерна дата в Обединеното кралство.
Entry #37321 — Discuss 0 — Variant: Not specified
Voting points1st2nd3rd
163 x41 x22 x1
Твърдението, че „Паразит“ ме завладя от самото начало до края си, е меко казано – стилът на заснемането му с проследяващи кадри е изключително увлекателен. След като вече бях гледал няколко корейски филма в рамките на Лондонския фестивал на корейското кино, бях запознат с типичните за тях жанрове, но „Паразит“ изобщо не се вписваше в тях. Наред с всичко друго, „Паразит“ има елементи на нестандартна комедия, но също така е трилър, сближава класовите различия и разказва семейна история, затова е вероятно да хареса на зрители от всякакви възрасти.

„Паразит“ наистина си заслужава да се гледа на кино, за да се оценят нюансите и стилната му кинематография. Накратко и без издаване на сюжета, „Паразит“ разказва историята за взаимодействието между семейство Парк и безработното семейство Ким, чиито контрастиращи светове се сблъскват един с друг с дълготрайни последици.

[...] Бонг Джун-Хо успява да прикове интереса на зрителите със светли кадри, съчетани с ефективното използване на закрити пространства, и е изнанадващо след 2-та часа и 12-те минути на филма да осъзнаеш, че всъщност повечето сцени се разиграват в дома на семейство Парк. Обикновените елементи на домашната среда са показани от интригуваща перспектива, която демонстрира усета на Бонг Джун-Хо. Действието се нагнетява постепенно, за да се насладите на красотата и находчивостта на „Паразит“, докато филмът ви убеждава, че се развива само на едно ниво, а всъщност е многопластов и обрисува социалния реализъм със съчувствие и патос.

Действащите лица са омагьосващи за гледане – всяка мимика и всяко тяхно действие са подчертани, като дори най-обикновеното качване или слизане по стълби може да носи скрито значение, фрагментирано от камерата. Ефективното оползотворяване на пространството чрез необичайни ъгли на камерата поддържа усещането за безпокойство, а драматичните климатични условия го засилват. „Паразит“ има сюрреалистичен характер, подчертан от музикалното оформление, а филмът използва и елементи на абсурда, приложени по такъв оригинален начин, че се получава истинска филмова магия. Видимата странност на „Паразит“ със сигурност ще прикове вниманието ви и би паснала добре във филмовата школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са впечатляващи и обогатяват ролите си, като ги правят реалистични и близки до зрителя, а същевременно изглеждат непринудено стилни. Когато Ки-Уу и Ки-Джонг Ким работят като частни учители в дома на семейство Парк, те определено въплъщават максимално нивото на безгрижен, сдържан авторитет, създавайки аура на мистицизъм с използваните от тях неизказани, почти митични техники на преподаване. Казано накратко, актьорите Парк Со-Дам и Чой Уу-Сик (във филма Ки-Уу и Ки-Джонг) завладяват вниманието на зрителите в различните посоки, в които се развива действието на „Паразит“, и изнасят ролите си безупречно, спечелвайки симпатията на публиката.

[...] „Паразит“ е забележително произведение на изключително умела режисура. Този филм не бива да се пропуска и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на датата на публичната му премиера за Обединеното кралство.
Entry #37171 — Discuss 0 — Variant: Not specified
Voting points1st2nd3rd
122 x42 x20
Да кажа, че бях завладяна от „Паразит“ от началото до края, е слабо казано. Неговият стил на заснемане с помощта на фартово движение на камерата е очарователен. След като бях гледала няколко корейски филма по време на Лондонския фестивал на корейския филм, бях запозната с обичайните жанрове, използвани в такива филми, но „Паразит“ сякаш не се поддаваше на сравнение с нито един от тях! „Паразит“ е комедия, по странен начин при това, но също така е трилър, който разгръща темата за класовото разделение, наред с други жанрове, и ни разказва семейна история, и затова вероятно ще се хареса на зрителите от всички възрасти.

„Паразит“ наистина заслужава да се гледа в киносалон, за да се оценят нюансите му и стилната кинематография. Накратко казано, за да избегнем ефекта на спойлерите, „Паразит“ разказва историята за взаимоотношенията между семействата Парк и Ким, второто от които е безработно, чиито контрастиращи светове се сблъскват с дълготрайни последици.

[...] Пон Джун Хо успява да предизвика интереса на публиката с ярко осветени кадри, съчетани с ефективно използване на вътрешното пространство, и с изненада разбираме, че при киноповествование, продължаващо 2 часа и 12 минути, повечето сцени се случват в дома на семейство Парк. Прозаичните елементи на домашния уют са показани в интригуваща перспектива, демонстрираща таланта на Пон Джун Хо. Действието във филма се разгаря на бавни обороти, но ще се насладите на прокараните в него красота и находчивост, тъй като „Паразит“ ни оставя с убеждението, че се развива само на едно ниво, но всъщност е многопластова продукция, описваща социалния реализъм с чувство на съпричастност и патос.

Играта на актьорския състав е завладяваща, всяко движение на лицето и всяка сцена са подчертани, дори самото изкачване и слизане по домашното стълбище носи скрит смисъл, който камерата фрагментира. Благодарение на ефективното използване на пространството, във филма са пресъздадени различни нива на тревожност, а необичайните ъгли на камерата и драматичните метеорологични условия засилват това усещане. „Паразит“ има сюрреалистичен характер, който се подчертава от неговата музика, а освен това в него са втъкани елементи на абсурда, сътворени изключително изкусно, което го превръща в истинско кинематографично вълшебство. Очевидната зловеща нотка на „Паразит“ със сигурност ще ви държи в напрежение и няма как да не откриете общи черти с похватите на филмовата школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са много впечатляващи, придават широта на ролите си и умеят да предизвикат емоционален отклик у зрителя, като същевременно изглеждат непринудено готини. Когато Ки У и Ки Джонг Ким работят в дома на семейство Парк като частни учители, те действително са олицетворение на онзи тип образователни специалисти – равнодушни, но привлекателни, които създават аура на мистицизъм с неизказаните си, почти митични техники на преподаване. Просто актьорите Парк Со Дам и Чой У Сик, в ролята на Ки У и Ки Джонг, са завладяващи в различните посоки, в които ни отвежда „Паразит“, и изпълняват тези роли с лекота, като приканват публиката да бъде на тяхна страна.

[...] „Паразит“ е забележително произведение на изключително умело филмово изкуство. Това е филм, който трябва непременно да се види и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на датата на пускането му на широк екран в Обединеното кралство.
Entry #36763 — Discuss 0 — Variant: Not specified
Voting points1st2nd3rd
102 x41 x20