[...] Translators just didn't get recognition, they didn't expect to make much of a living, just get by. Very few people were actually trained as translators, but most had a solid college education and a solid knowledge of languages, at least their own language. I had a friend who fell exactly into that category and my circle of friends expanded to include other translators. I found them to be much more interesting as people, and discovered that we often had similar life experiences. I never had trouble making friends, but I always felt "different" and I'm sure they felt it too. When my friend retired, she recommended me as her replacement. I now entered the realm of Reinsurance, of which I knew nothing. I was also the only translator there, and didn't have much to fall back on. However, it was another notch up....
On my new job, I started looking through the files, asking questions and got the company to enroll me in Insurance courses. The College of Insurance was across the street, and I consulted fire codes, insurance policies and fire extinguisher catalogs in their library. I was learning what I had never had the luxury of being able to do before: research. The first time I had to translate a proposal for purposes of insurance of a nuclear plant, I got a call from the head man in that department, congratulating me on the job I had done. "Compares favorably with what we are used to," he said. What an upper! What happened was that I consulted a document in the files similar to the one I was tackling for guidance, but when I saw that my predecessor had used the word "nucleus" instead of "core", I realized that the files were useless to me. I went across the street to the library and looked up "nuclear plants." I immediately found all the terminology I needed.
It takes a great deal more than that to be a good translator these days, of course. [...] | [...] Преводачите просто бяха ценени, те не очакваха за печелят достатъчно, за да живеят добре, ами само да преживяват. Много малко хора всъщност са тренирани за преводачи, като повечето имаха стабилно университетско образование и солидни знания за езици, поне за техните майчини езици. Аз имах приятел, който попадаше точно в тази категория и моят кръг от приятели се разшири, включвайки други преводачи. Смятах ги за много интересни като хори и открих, че често имахме подобни житейски преживявания. Никога не съм имал приблеми с намирането на приятели, но винаги съм се чувствал "различен" и съм сигурен, че и те се чувстваха така. Когато приятелката ми се пенсионира, ме препоръча да съм нейн заместник. И сега влязох в царството на Презастраховането, за което не знаех нищо. Бях и единственият преводач там и нямах на какво да разчитам. Въпреки това беше още една степен нагоре.... На новата си работа започнах да разглеждам файловете, да задавам въпроси и накарах компанията да ме запише на курсове по застраховане. Колежът по застраховане беше от другата страна на улицата и аз проверих противопожарните кодекси, застрахователните полици и каталозите на пожарогасителите в тяхната библиотека. Учех това, което никога преди не бях имал лукса да мога да правя: изследвания. Първият път, когато трябваше да преведа предложение за целите на застраховката на атомна централа, ми се обади шефът на този отдел и ме поздрави за свършената работа. „Сравнява се благоприятно с това, с което сме свикнали“, каза той. Каква горна част! Това, което се случи, беше, че се консултирах с документ във файловете, подобен на този, който разглеждах за насоки, но когато видях, че моят предшественик беше използвал думата „нуклеус“ вместо „ядро“, осъзнах, че файловете са безполезни за мен . Отидох от другата страна на улицата до библиотеката и потърсих „ядрени централи“. Веднага намерих цялата необходима терминология. За да си добър преводач в днешно време, разбира се, е необходимо много повече от това. [...] |